МОЯТА ВТОРА БРЕМЕННОСТ

Преди всичко искам да ви пожелая една прекрасна 2017 година изпълнена с много здраве,позитивизъм и специални моменти! 

За мен 2016 беше една прекрасна година,защото ме дари с моята втора дъщеря Кливиа и именно затова реших първият пост за новата година да е посветен на бременността ми с нея,раждането и малко рандом нещица,които ми дойдат на ум да споделя.

Не беше лесно да свикнем с мисълта,че ще си имаме друго бебе и не за друго,а защото този път се получи от първият опит. След ден закъснение на цикъла ми (който е като швейцарски часовник) знаех,че съм бременна и веднага си направих тест и след няколко дни и кръвни изследвания. И така ден,след ден..седмица след седмица времето летеше и малкото човече в мен растеше.Бременността ми с Кливиа беше по-различна от тази с Клериа,по-изморителна,защото изкарах цялото лятото и есен,беше много топло и през последните седмици буквално се измарях след 10 минути ходене.Важното за мен беше,че всичко с бебка беше добре,тя растеше прекрасно,здрава и след като знаеш всичко това,болките остават на заден план.Бях и доста нервна през последният триместър,почти не спях през нощта,което ме изнервяше допълнително,направихме ремонт на двете спални,купихме нови мебели,което ми костваше висене в Икеа по 6 часа в най-топлите месеци август и септември и освен това Клериа беше в лятна ваканция,а 5 годишно дете не може все още да разбере,че мама не може да стои на басейна по 5/6 часа,както преди :( Добре,че имам прекрасни приятелки.които я взимаха и водеха с тях на басейн,в парка и т.н. Времето си летеше и дойде началото на ноември,оставаха ми точно две седмици до термин и наближавайки започнах леко да се страхувам от денят на раждането,въпреки че вече съм преминала през това и знам какво е,но всеки казва,че е различно и едно раждане с второ не са еднакви...е и при мен беше така :)

Дойде и мина 14 ноември,денят на термина ми и нищо,нито грам контракция,започнах да ходя през ден на тонове и така до 18 в 04.30 сутринта,когато се събудих с леки болки ниско долу,но имах и няколко седмици преди това такива,та си казах мхм ще минат. Беше петък и имахме доста неща за вършене с мъжът ми.Мама беше тук и него ден Клериа си остана в къщи от градината,та цял ден бяхме навън да вършим разни задължения,обядвахме в китайския и да повървях доста него ден,а контракциите продължаваха,но аз не им давах особена важност. Около 17,30 се прибрахме в къщи и още по пътя болките започнаха да стават по-чести и регулярни. В 18,00 ч. се спирах из нас и изчаквах да мине болката,започнах и да следя на какъв интервал са...и да в 18,30 мъжът ми каза,давай да те водя в болницата,аз не исках,защото според мен имаше доста време още ахахха 18,45 бяхме в гинекологичното отделение,след прегледи,тонове,изследвания и всичко,което е нужно...вече се превивах почти от болки и имах контракции на 3 мин. Качиха ме горе в стаята,но докато се преоблека започна толкова силно да ме боли,извиках акушерката и тя дойде веднага,прегледа ме и каза да ме водят в родилна зала.Следователно аз веднага заявих,че искам епидурална упойка и те се обадиха на анестезиста.Докато ме свалят от 2рия до 1вия етаж и вляза в родилна зала (10 мин. всичко това),дойда анестезиста,прегледаме акушерката и каза,че съм с 9 см, разкритие хаха...нямаше време за епидурална упойка и започна раждането.след около 15на минути чух плача на Кливиа и видях личицето.

Веднага мия дадоха и тя се сгуши в мен,целувки и сълзи потекоха и благодарих на Господ,че детето ми е здраво! 

След като преминаха всички процедури по мен и бебка,ни отделиха 3мата в една стая,където те оставят около 30 минути,за да започнеш да кърмиш и да се гушкате с бебе и таткото.След това Кливиа и мъжът ми отидоха да я къпят,обличат и преглеждат по-обстойно,а мен ме оставиха в родилното под наблюдение за около 2 часа.Тук в болниците бебето е с теб 24 часа и при желание може да го оставиш на сестрите,докато се изкъпеш и т.н. На всеки час,дори и през нощта идват да питат как сме,дали имаме нужда от помощ за кърмене,преобличане и каквото и да било. И Клериа родих в същата болница и попаднах на прекрасен екип и 3те дни престой. В понеделник ни изписаха и се прибрахме в къщи :)

Трудностите идват тогава,защото въпреки,че съм минала през този път с Клериа,Кливиа е различно бебе и първият месец се будеше по 6-7 пъти през нощта,докато през деня спеше непробудно и дори я събуждах,за да яде. Освен това имаше и колики (които май вече отминават,за щастие),проблем,който с Клериа съм нямала и не знаех,че е възможно толкова малки да имат. Всичко отминава и колкото и изморена да съм,недоспала и нервна,когато гушнеш малкото човече,което е било 9 месеца в теб,забравяш всичко и се молиш само да расте здраво и щастливо. Това накратко за бременността и раждането на Кливиа. Да станеш майка е най-прекрасното изживяване на света,а когато е за втори път чувството е още по-прекрасно! 

Един малък съвет от мен за всички бременни момичета и за тези,които плануват да имат бебе: Слушайте сърцето си,инстинкта си..не се натоварвайте с приказки от родили вече жени,защото всяка бременност е индивидуална,различна и прекрасна по своему. Забавлявайте се,смейте се и плачете,когато ви се иска,говорете на бебето постоянно,галете си корема (ще ви липсва в началото),слушайте приятна музика,танцувайте и не на последно място се хранете балансирано и здравословно. Аз тази бременност качих само 9 кг. и съм много доволна от това,защото въпреки,че последните 2 месеца не бях особено внимателна какво хапвах,не се отрази на килограмите ми.9те кг.си отидоха още през първата седмица,а след самото раждане 6.Чувствам се прекрасно и се наслаждавам всеки миг на децата си. 

Мисля,че е ненужно да казвам,че и това е причината да не пиша в блога и да не съм редовна в социалните мрежи,но пак казвам с риск да се повторя,че това е моето хоби и ще пиша само тогава,когато имам желание и време за това. Доста от вас ме питаха дали няма да се върна с видеата и ето тук е момента да споделя,че поне за сега не. Нямам желание за видеа,а и време също. Изисква се много при тях,а предпочитам да го прекарам с Клериа и Кливиа,отколкото с обработка и монтаж. Ще се постарая да има поне по 1 пост седмично,но пак не обещавам на 100%. В блога се ще появяват и бебешки постове,защото в момента това ме вълнува повече от всичко.Ще споделям опита си с продукти за бебета/деца от всякакво естество,дрехи,козметика,храни и каквото се сетя. Ще споделям опита си със захранването (когато дойде време за това),рецепти,как и с какво ще започна и т.н.

Аз лично напоследък обожавам да чета такива публикации и затова мисля,че ще е полезно и аз да споделя моите.

Разбира се продължавам и с козметичните постове,защото имам доста нови и интересни продукти,за които нямам търпение да направя ревю.

Ако вие имате някакви желания,съвети и каквото и да е..споделете ми 😘

Бъдете здрави и се усмихвайте,

Галина